От екипа на ГПЧЕ”Н.Вапцаров”, Шумен, България 

СВОБОДАТА…

 СВОБОДА НА ЛИЧНОСТТА Отсъствие на принуда ,ограничения в общественополитическия живот и дейността на дадена група от хора или отделните членове на обществото. Основните права и свободи на човека имат многовековна история на зараждане и утвърждаване. Великата харта на свободата от 1215 г. Е предвестник на правата на човека.регламентираща-право на собственост,лична неприкосновеност

            “Никой свободен човек не може да бъде залавян и затварян, или да му бъдат отнемани правата или собствеността, или да бъде поставян извън закона или заточаван, или да му бъде отнемано общественото положение. Нито пък Ние или някои изпратен от Нас ще употребява сила срещу него, освен ако не е отсъдено законно от неговите равностоящи или според местния закон. “

 т.ХХХІХ от Велика харта на свободите (MHL),1215г.

            Вторият път където ясно и категорично се закрепват тези права  се намира в Декларацията на независимостта на САЩ, от 4 юли 1776г.

“Видни от само себе си са истините: всички хора са създадени равни, а техният създател ги е дарил с някои неотнемаеми права, измежду които правото на живот, на свобода и на стремеж към щастие.”

И отново препотвърдено  в Чл.1,§ 9,т.2 на Конституцията на САЩ, приета на17 септември з1787г.

“Не се допуска никакво суспендиране на действието на привилегията за неприкосновеността на личността, освен ако това не изискват съображения за обществената безопасност в случай на нападение или въстание.”

            Историческата френска Декларация за правата на човека и гражданина от 1789г. (първият официален документ специално посветен на човешките права), прокламираща равенството между хората по рождение, обяви за неотменими правото на човека на свобода, собственост, съпротива срещу подтисничеството, на лична свобода, на свобода на словото и мисълта, на съвестта, на свобода в участието в политическия живот.

Отзвук от тези отдавно отминали събития намираме и в Българската конституция където ясно и с чувство на патриотизъм от току що постигнатата свобода се казва:

            “Никой въ Българското Княжество не може ни да купува, нито да продава человечески същества.Всекой робъ отъ какъвто полъ, вера и народность да бъде, свободенъ става, щомъ стъпи на Българска територия.”

Глава ХII, Делъ I,т.61 от Конституцията на Българското Княжество16 април 1879г. 

Пак в същият дух през ХХв. се създават няколко декларации за правата на човека, които систематезират и поясняват в категоричен вид човешките свободи, най- значима и всеобхватна е така наречената “ Всеобща декларация за правата на човека”. Именно в нея намираме в изчистен вид признанието от страна на всички нации изконноста на горепосочените и консолидирайкисе под крилата фраза: “Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.Те са надарени с разум и съвест и следва да се отнасят помежду си в дух на братство.

Чл.1 от Всеобща декларация за правата на човека; 10 декември 1948г.

“Всеки човек има право на всички права и свободи провъзгласени в тази Декларация, без никакви различия, основани на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други възгледи, национален или социален произход, материално, обществено или друго положение.”

Чл.2 от Всеобща декларация за правата на човека; 10 декември 1948г. 

“Всеки има право на живот,свобода и лична сигурност.”

Чл.3 от Всеобща декларация за правата на човека; 10 декември 1948г.

 Именно това е залегнало и в Глава1 Чл.6 ал.1 от Конституцията на Република България от 13 юли1991г. - “Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.”, както и в чл.6 ал.2 “Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.” СВОБОДА НА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЕТО Свободата на вероизповеданието се изразява в правото всеки да променя своята религия или убеждения и свободата да изповядва своята религия или убеждения индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, обучение, религиозни обреди и ритуали, или чрез отказ от такива. Съвременните демокрации считат правото на свобода на религията за естествено, благодарение на разбирането, че всички хора се раждат свободни и равноправни. Това право е лично и неотменимо. То се гарантира в международното право и вътрешното право на Република България. 

“Християнете отъ неправославно исповедание и друговерците, било природни подданници на Българското Княжество, било приети въ подданство, а така също и чужденци, които постоянно или само временно живеятъ въ България, ползуватъ се съ свобода на вероисповеданието си, стига испълнението на техните обреди да не нарушава съществующите закони.”

Глава IХ,т.40 от Конституция на Българското Княжество,16 април 1789г.

Това право е гарантирано и в Международен пакт за граждански и политически права; Международна харта на правата на човека,10 декември 1948г.

“Всяко лице има право на свобода на мисълта, съвестта и религията. Това право включва свободата да изповядва или възприема религия или убеждение по свой избор и свободата да изповядва своята религия или убеждения индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, ритуали, религиозни обреди и обучение.”

“Никой не може да бъде обект на принуда, която да накърнява свободата му да изповядва или да приема религия или убеждение по свой избор.”

“Свободата да се изповядват религията или убежденията подлежат само на такива ограничения, предвидени от закона и необходими за защитата на обществената сигурност, ред, здраве и морал, или на основните права и свободи на другите.”

Имено в същия дух говори Българска конституция от13 юли 1991г., където в Чл.6 ал.2 народните представители закрепват постулата:“Всички граждани са равни пред закона”.

 СВОБОДА НА СЛОВОТО И МНЕНИЕТО             Свободата на словото също е издигнато до изконна гражданска свобода. Тя се изразява в свободата на всеки да изразява публично мнението и възгледите си без намеса и натиск от страна на публичните власти, упражняване на цензура или налагане на наказание. Свободата на мнението се изразява в свободата за формулиране и поддържане на идеи, където свободата на словото и свободата на мнението се намират в синхрон. Това именно е отразено и във волята на всички европейски граждани и вписано като неотменим акт на Международна харта за правата на човека приета на 10 декември 1948г., където в Чл.19 се декларира:“Всеки човек има право на свобода на убеждение и на изразяването му; тази свобода включва правото безпрепятствено да се придържа към своите убеждения, както и правото да търси, да получава и да разпространява информация и идеи чрез всички средства и без оглед на държавните граници.”

 

←