SHUMEN

5.E.2.4   От екипа на ГПЧЕ”Н.Вапцаров”, Шумен, България

 

Анализ

на резултати от въпросник, проучващ мнението и знанията на учениците

относно свободата на мисълта, изказа и информацията – национална част

 

 

На въпроса

1. Какви възможности имат гражданите (в периода от новата история, разбирайте последните 100 години) свободно да изразяват мислите си в международен план?

 

Учениците отговарят:

В периода на новата история, правото на свободен изказ е претърпяло развитие и е имало своите бариери. В държавите от Източноевропейския блок, с модел на управление основан на договори като СИВ и Варшавския договор, това право е било ограничавано от държавния и партийния апарат. Цензура е налагана на пресата и медиите, унищожавани и забранявани са книги, чието съдържание е дискредитирало и уронвало авторитета на партийната идеология.Репресирани са личности изразили идеи и непримиримост към режима и неговия апарат.

В Западна Европа свободата има други измерения. В световен мащаб - приема Хартата за правата на човека, която регламентира това право и е проява на самоосъзналото се Общество, дала основите за един по-толерантен начин на живот и взаимоотношения между хората. След промените през 1989 г. бившите социалистически страни поемат своя път на демократично развитие и управление, гарантиращо свободата на мислене и изразяване.

 

2.      Какви възможности имат гражданите (в периода от новата история) свободно да изразяват мислите си в национален план?

През периода 1946 – 1989 г България е част от Източноевропейския блок и не се различава от другите страни от този тип. В държавата класово-партийната идеология присвоява властта над информацията чрез цензура. Създаден е отдел „Пропаганда и агитация” към ЦК на БКП, който служи за „чистота” в полето на науката, образованието, културата, радио и телевизия. Забранени и иззети са някои книги, други са цензурирани и след това се достигат до читателите.

След 1989 г. е премахната политическата цензура, налице е голям прогрес, гласувани са нови закони, които гарантират свободата на словото изказа и информацията.

 

3. Дайте примери за дисидентски движения у нас?

„Обществен комитет за екологична защита на Русе”, Независимо сдружение Екогластност”, „Клуб за подкрепа гласността и преустройството на България”

 

4. Кои са най-известните дисиденти в българската история?

Жельо Желев - философ, Георги Мишев, Блага Димитрова, Стефан Цанев, Радой Ралин - писатели,  Петър Слабаков – артист, Соня Бакиш, Георги Марков – журналисти и др.

 

5. Кои са най-известните дисиденти в международен план?

Александър Солженицин, Генадий Герасимов, Андрей Сахаров и др.

 

6. Как се действа, когато, като страна по международно споразумение (Харта за правата на човека и др.) България е подписала документ, клаузи, от който влизат в противоречие с конституцията на Република България?

Според чл.5 ал.4 от Конституцията на България, Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.

←