SHUMEN

От екипа на ГПЧЕ”Н.Вапцаров”, Шумен, България

Движения за защита и защитници на свободата на мисълта, изказа и информацията

"Всяко лице има право на свобода на словото; това право включва свободата да търси, да получава и да разпространява сведения и идеи от всякакъв вид, независимо от границите, било устно, писмено, печатно или като произведение на изкуството или чрез каквото и да е друго средство по свой избор."

Международен пакт за граждански и политически права - подписан от

Република България

В България до средата на 80-те години на миналия век почти не съществува видимо политическо дисидентство (несъгласие с господстващата идеология, противопоставяйки се на установената обществена система). Продиктувано дали от способността на българите да оцеляват при всякакви обществени модели на живот, или от следване на чужди политически системи, техният стремеж към яснота и гласност, осъществим за времето си единствено чрез дисидентската идеология, изглежда смътен и неизявен. Еволюцията от мълчаливо вътрешно несъгласие към открито недоволство е подготвена от вечния бунт на творческата интелигенция. Открито несъгласие в продължение на години изразяват хора като сатирика Радой Ралин, карикатуристите Борис Димовски и Тодор Цонев, поетите Константин Павлов и Стефан Цанев. В началото на 80-те години се появяват и две репресирани книги – „Фашизмът” на философа Желю Желев, показващ аналогията между фашистката тоталитарна държава и социалистическата, и романът „Лице” на поетесата Блага Димитрова, в който идеалите на антифашистката борба са противопоставени на социалистическата реалност.

На примиерата на филма „Дишай" на 8 март 1988 г. е учредена първата централна дисидентска организация в България – „Обществен комитет за екологична защита на Русе. Гласувани са устав и декларация, избрано е ръководство с популярни личности – писателя Георги Мишев, актьора Петър Слабаков, художника Светлин Русев, треньорката по художествена гимнастика Нешка Робева, журналистката Соня Бакиш и други. По-късно, през есента на 1988 г. е създадена чисто политическата организация „Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България". Инициаторите са членове на БКП и дори „активни борци против фашизма” са партийният поет Христо Радевски, кинорежисьорът Дучо Мундров, философът проф. Кирил Василев, химикът акад. Алексей Шелудко, Радой Ралин. Сред учредителите са и интелектуалци, които вече са се изявили като противници на властта – поетесата Блага Димитрова, философът Желю Желев и др. Програмната декларация на Клуба е амбициозна – тя има претенциите да очертае основните обществени проблеми и да потърси техните решения. Клубът подготвя обществената почва за противопоставяне срещу президента Живков, посочен като пречка за демократизацията. Развива се и екологичното движение. В началото на 1989 г. Петър Слабаков подготвя програмните документи на нова организация, оформена като „сдружение” и наречена „Екогласност”. На 11 април официално е учредено Независимото сдружение „Екогласност” с председател Петър Слабаков и секретар киносценаристът Георги Аврамов.

Процесът на идеен възход дава начало на български по дух и европейски по начин на действие движения, в чиито основи лежи желанието за гласност и непреклонна свобода на словото и изказа.

Във време на обществено идейна промяна, в образа на изявен дисидент, утвърдител на нов етнически модел на толерантност и демократизация се въплъщава именно споменатия вече д-р Желю Желев. Роден на 3 март 1935 г. в село Веселиново, Област Шумен, Желев произхожда от бедно семейство. Той завършва средно образование във Втора мъжка гимназия в Шумен, след това философия в Софийския университет през 1958 г. Постъпва на работа като щатен секретар на Общинския комитет на ДКМС в родното си село, където през 1960 година e приет за член на БКП. В края на аспирантурата си Желев защитава кандидатска дисертация на тема: “Философското определение на материята и съвременното естествознание”, в която критикува марксистко-ленинската теория, апелирайки за „пълно и окончателно разгромяване на догматизирания марксизъм-ленинизъм и неговите учреждения“ Отпечатва дисертацията си в 200 екземпляра на циклостил и я разпространява в средите на научната и художествена интелигенция.

За тази дейност през 1965 е изключен от БКП като антимарксист и антиматериалист, нямащ нищо общо с идеологията на партията. По-късно е уволнен от университета и „по етапен ред“ изгонен от София, а дисертацията не е допусната до защита. Дори му е отнето временно софийското жителство и той се установява в селото на съпругата си Грозден, окръг Бургас. Там през 1967 г. написва книгата си „Тоталитарната държава“, издадена едва през 1982 г. под заглавие „Фашизмът“ (тираж 10 000 екз., от които иззети около 4000, 3 седмици след пускането ѝ по книжарниците).

„Фашизмът” („Тоталитарната държава”) е главният труд на Желю Желев, изправил на нокти апарата на Държавна сигурност и висшите партийни функционери. Макар никъде да не прави аналогии, философът привежда документален материал и го организира така, че става ясна ужасяващата истина: между нацистка и комунистическата политически системи не само няма съществени разлики, но доколкото ги има, те не са в полза на комунизма. Дори само заглавията на отделните глави са красноречиви - „Срастване на държавния апарат с партийния”, „Тотално обхващане на населението в казионни организации”, „Авторитарен начин на мислене с култ към националния водач” и т.н. Философът лансира схема за разпадането на тоталитарните системи.

През 1974 г. защитава дисертация и става кандидат на науките, а през 1975 г. започва работа като научен сътрудник в Института по култура. В периода 1977 - 1982 г. е завеждащ секция „Култура и личност" в института. Защитава докторска дисертация през 1988 г. Желев е доктор на философските науки. Като философ работи в областта на онтологията. През януари 1992 г. той става и първият президент на България, избран демократично и след свободни избори. С дейността си като държавен глава Желев има безспорни заслуги за раздялата с тоталитаризма и налагането на демокрацията и пазарната икономика. Той успява да запази гражданския мир в страната в изключително трудни и опасни условия.

←