От екипа на ГПЧЕ”Н.Вапцаров”, Шумен, България

Дидактически насоки по темата “Души в окови” на Самърсет Моъм

 

Английска литература

 

I. Въведение

Души в окови е безспорно най-популярната творба на Самърсет Моъм и след публикуването му през 1915 печели влияние и популярност сред читателите. Често описван като Bildungsroman, романът проследява младежките години и ранното юношество на Филип Кери, който се бори да запази своята свобода и индивидуалност в рамките на едно сурово общество. Сирак и с вроден недъг, Филип се бори със своите различия и чувствителност, за които смята, че са го направили по-възприемчив към изкуството и красотата от останалите. Въпреки че първият ръкопис на роман е завършен през 1898 г. и е озаглавен “Артистичният нрав на Стивън Кери”, Моъм не успява да намери издател и започва да преследва други творчески интереси. През 1911 г. след постигането на известен успех като драматург, той пренаписва романа, вярвайки, че е по-вещ в създаването на темите и образите на  героите, които са го вълнували в младежките му години, и променя заглавието на Души в окови. Коментирайки автобиографичния аспект на романа, като причина за написването на романа Мъом посочва желанието си да "избяга от многобройните нещастни спомени, които не са престанали да го измъчват." Упрекван за песимистичния си поглед върху света, романа Души в окови е бил последователно хвален и съден за представянето на герой склонен към самосъжаление и себепоглъщане.

 

II. Сюжет

Души в окови е история за борбата на един млад човек да намери смисъла на живота в един жесток свят. Филип Кери е с изкривен крак, което го прави обект на жестокост в училище и присмех в света на възрастните. Филип позволява това отношение да обземе неговата личност, което го прави вглъбен и самотен. Филип страда много, затворен в себе си и мечтаейки да намери някого, който да го обичам безусловно. Това прави романът универсален и читатели от всички възрасти биха се идентифицирали с него.

 

III. Основни теми

Души в окови, заглавие вдъхновено Етика на Б. Спиноза, изследва психологическото израстване на Филип, неговото естетическо преследване на красотата в един свят, в който красотата съпътства борбата, и парадоксалната му любов към Милдред, която не споделя идеалите му. В търсене на красотата Филип следва мечтите си с риск да загуби  уважение в рамките на строгото Едуардово общество. Решението му да учи изкуство в Париж, например, е осъдено от чичо му, който осмива живописта като "непочтена, неморална" професия и смята Париж за "люлка на беззаконието." Филип преминава през много препятствия в пътуването си до себепознанието, и разбира значението на  взаимоотношения за човешкото развитие. Любовта към красотата сама по себе си, обаче, носи неоспорими доказателства; когато Филип обеднява и трагедия сполетява неговите приятели и познати, верният му индивидуализъм отстъпва пред по-традиционните социални норми. Той осъзнава, че все пак живота се състои от модели, а моделите сами по себе си са безсмислени. Романът разглежда и традициите на Едуардовото обществото. Като студент и млад мъж, подложен на строго възпитание, Филип се бори срещу определението на обществото за това какво означава да бъдеш джентълмен и той приема и отхвърля роли като счетоводител, чиновник, студент по изкуствата и студент по медицина. В този аспект, животът на Филип е огледало на живота на Моъм, който остава сирак на десет годишна възраст и е изпратен да живее с чичо си в Англия, където неговото заекване възпрепятства социалното му развитие и го насочва към литература и изкуство.

 

IV. Теми за дискусия

Защо майката на Филип умира? Защо Филип отива да живее с чичо си и леля си? Има ли Филип друг избор? Защо чичото на Филип презира родителите му? Дали чичото на Филип не харесва майка му? Ако е така, защо?

Коментирайте недъга на Филип. Защо това е толкова голяма част от живота му? Как се чувства Филип заради деформацията? Пречка в живота му ли е? Как се справя с проблема? В крайна сметка, вроденият недъг пречка в живота му ли е? Пречи ли му да намери истинското щастие?

 

←