5.E.2.5

От екипа на ГПЧЕ”Н.Вапцаров”, Шумен, България

 

Различни начини на изразяване свободата на религията и съзнанието в международен план

 

След установяване на съветска власт в Русия, срещу руската православна църква с нарастваща сила започват гонения.

През 1925 година умира руския патриарх Тихон. В условията на гонения е невъзможно да се свика църковен събор за избор на патриарх. Предвиждайки това приживе патриарх Тихон назначава трима свои заместници. Този от тях, който остане на свобода след смъртта на патриарха трябва да стане пазител на патриаршеския престол и единството на църквата. Един от тези трима йерарси е митрополит Петър, който единствен е на свобода след смъртта на патриарха. Повече от 50 руски митрополити признават Петър за патриарх, като той също си назначава заместници в случай на арестуване или смърт. Единият от тези заместници е Йосиф, а другият Сергий. Няколко месеца по-късно към края на 1925 митрополит Петър е арестуван, за отказа си да подпише „декларацията” предаваща вътрешната свобода на църквата в ръцете на съветската власт.

През периода 1926-27 година никой кандидат не е заемал патриаршеския престол за по-вече от 2 месеца и става ясно, че съветската власт няма да се успокои докато не намери или принуди някой да подпише удобния за нея документ.

Такъв йерарх се намира в лицето на митрополит Сергий, който на 29 юни 1927 година след няколко месечен престой в затвора подписва безславната декларация. След като обнародва декларацията на 19 август 1927 година в „Известия” отбелязва че „далновидната част от духовенството е поела по верния път”.

С това свое действие митрополит Сергий предизвиква недоволство и гневен протест на по-голямата част от висшите йерарси.

Тази част от водещите йерарси, която е все още на свобода стига до заключението, че с тази декларация митрополит Сергий самият е изпаднал в разкол, ето защо през периода 1927-28 година те се отделят от неговата църква.

Така в СССР се появяват две църкви „сергианската” – тази, която съществува и „функционира” в хармония със съветската атеистична държава и другата Истинно-Православната или катакомбната руска църква, която остава вярна на богослужението и йерархията до наши дни.

На практика се получава следното: Подписвайки „Декларацията” митрополит Сергий влиза в сътрудничество с главно политическо управление на СССР и започва подмяна на йерарсите останали верни на руското православие.

По този начин държавата получава структурата и материалната база на църквата и пълната власт да се разпорежда с тях чрез едно послушно и зависимо духовенство.

Вярната на принципите на православието катакомбна църква, продължава да съществува, но губи непосредственото си влияние върху множеството от руското население, като по-голямата част от него дори не знае за нейното съществуване.

Всички духовници, а и не само, без значение какъв ранг заемат в църковната йерархия, дръзнали да оспорят „Декларацията” на митрополит Сергий са арестувани от съветската власт като „контрареволюционери” и са заточени в концлагери или разстреляни.

 

←