От екипа на ГПЧЕ”Н.Вапцаров”,  Шумен, България 

Ways of Expressing Freedom of Thought, Speech and Information 

Начини за изразяване на свободата на мисълта, изказа и информацията в периода 1949г. – 1989г. в страниТе ОТ ИЗТОЧНИЯ БЛОК Подбраните от нас факти от историята, касаят преди всичко историята на източноевропейските страни, и като нормативни документи регламентират по-скоро липсата на свобода, или съществуването на неистинска свобода.От гледна точка на „Декларацията за правата на човека” гласувана от ООН 1948 – свободата, която предлагат подбраните от нас документи, е по-скоро състояние на несвобода. Доколкото обаче за период от 40 години, този ред е регламентирал живота на десетки милиони граждани в източноевропейските страни, ние сме убедени, че той подлежи на разглеждане и анализ.Тук ние в хронологичен ред разглеждаме международни документи и договори, които определят икономическите и политическите взаимоотношения, между страните от комунистическия блок, и имат определящо значение за правата на гражданите в тези страни.СИВ – съвет за икономическа взаимопомощ – основан е през 1949г. от шест държави – СССР, България, Чехословакия, Унгария, Полша и Румъния. Главната причина за създаването на СИВ изглежда, че е желанието на Сталин да засили влиянието на СССР над по-малките държави в Централна Европа и да успокои част от същите държави, които бяха изразили интерес към плана Маршал и които по това време все по-често прекъсваха традиционните си връзки с пазарите и доставчиците от Западна Европа.Чехословакия, Унгария и Полша продължаваха да се интересуват от помощта по плана Маршал въпреки изискванията за конвертируема валута и пазарна икономика. Тези изисквания са абсолютно неприемливи за Сталин – защото биха довели до по-силни икономически връзки със Западна Европа вместо със СССР и през 1947 г. той разпорежда на правителствата на тези държави (доминирани от комунистите) да напуснат Парижката конференция за „Програма за европейско възстановяване” – този момент от историята е наречен „моментът на истината”. Пазарната икономика се заменя с планова, частната собственост се заменя с държавна, политическите партии, с изключение на комунистическите, са забранени и подлежат на преследване.Варшавският договор е особен феномен. Той обединява страни, които не са съвсем на ясно какво общо имат помежду си – срещу заплаха от вън, която не съществува. Варшавския договор консолидира участниците и поддържа страха им от въображаемия враг, затваря вратите пред контактите със западните демокрации, спира развитието на свободния обмен и рязко покачва провинциалната подозрителност.Така той осигурява условия за висока зависимост от СССР, и частична реализация на ленино-сталинската идея за световна социалистическа революция от съветски тип.Чрез СИВ (Съвет за Икономическа Взаимопомощ) 1949 г. и Варшавския договор 1955г. СССР си осигурява условия за безпрепятствена и мащабна „съветизация” на източноевропейските държави т.е. преустройството им по съветски модел – държавно-политическо устройство, икономика, култура, образование и т.н.Вярно е, че към 1988г. (преди да започнат промените в Източна Европа) имаше разлики в устройството и организацията на социалистическите държави, например в Полша около 50% от земята си беше останала частна собственост, частни магазинчета и работилници имаше и в Унгария, в България и Румъния обаче подобни неща не можеха да се констатират и доколкото тези неща са факт, те не се дължат на някакъв доктринален плурализъм, а на не докрай реализиран процес на съветизация, т.е. в страните, където демократичната традиция има по-дълга история съветизацията се осъществява по-трудно.С подписването на договора страните членове на Вършавския договор се задължават да се защитават един друг, ако един или повече от тях е нападнат. Посочва се също така, че отношенията между подписалите се основават на взаимна ненамеса във вътрешните работи и зачитане на държавния суверенитет и независимост.Тази клауза е нарушена два пъти в историята на съществуване на Варшавския договор, с нахлуванията в Унгария през 1956 г. (по време на Унгарската революция) и през 1968 г. по време на Пражката пролет.Варшавският договор е превърнат в инструмент за запазване зависимостта на източноевропейските държави от СССР.Това добре личи от доктрината „Брежнев” или доктрината на ограничения суверенитет. Тя точно изразява съветската политика по отношение на източноевропейските страни, и е представена от Леонид Брежнев на V-тия конгрес на Полската обединена работническа партия, на 13. XI. 1968 г. Тя гласи: „Когато неприятелите на социализма се опитват да насочат развитието на някоя социалистическа страна по пътя на капитализма, то това не е само проблем на отделната страна, а се превръща в общ проблем, който засяга всички социалистически страни”.Това, което става ясно от изказването е, че СССР запазва за себе си правото да дефинира кое е социализъм, какъв да бъде той, и кое е капитализъм. На практика това означава, че на нито една държава от социалистическия лагер не и е позволено да напусне Варшавския договор или народа и да направи опит да промени политическата система в полза на свободата и демокрацията. Такива „права и свободи” на гражданите регламентират изброените до тук международни документи. Гражданите от източноевропейските страни бяха лишени от основни човешки права залегнали в „Декларацията за правата на човека” 1948г. При такива условия, при отсъствието на човешки права в продължение на две поколения, в обществото се формират определен тип нагласи, поведение и нужди, в рамките на разрешеното от партията-държава.През 1962г. Александър Солженицин написва разказа „Един ден от живота на Иван Денисович”, в който се разказва за живота в „Архипелаг ГУЛАГ”. След издаването в чужбина на „Раково отделение” 1969г. и Нобелова награда 1970г., е изключен от съюза на съветските писатели, а през 1974г. на Александър Солженицин се отнема съветското гражданство и той е принуден да напусне страната.Същата година със специална декларация съюза на българските писатели осъжда действията на Солженицин като рушащи устоите на социализма.На какви мисли ни навежда този факт?Така нареченото социалистическо общество, като политическа система в СССР и Източноевропейските страни (през втората половина на 20 век) се крепи на: 1. Варшавския договор;2. Липсата на информация за нещата вътре в страната и извън нея;3. Пропаганда, която много често си служи с дезинформация по отношение на големите икономически успехи и висок стандарт на живот в социалистическите страните; дълбоката икономическа, социална и политическа криза в западните общества, които е можело да бъдат видяни от тесен кръг държавни ръководители и дипломати по онова време (обикновено потомствени комунисти).Като неми доказателства на тезата по т.2 и днес, около по-големите градове в България стърчат антените поставени на подходящи места, за да заглушават и пречат на достъпа на гражданите до радиостанции, като „Дойче веле”, „Свобода”, „Свободна Европа”, „ВВС”, „Гласът на Америка”, които излъчваха новини на националните езици на социалистическите страните. Всъщност с изнасянето на информация пред света, най-вече пред гражданите от социалистическите страни, че в СССР все още съществуват концлагери, в които принудително се настаняват хора за политическа, писателска или организационна дейност - различна от разрешената, се обезсмислят всички усилия и дейности на огромната пропагандна машина - мащабните паради, лъскавите конференции и конгреси на компартията, тържествени манифестации и чествания, на които като по правило се четат дълги доклади с невярно съдържание.Изключително тежък удар върху основната конструкция на политическата система е появата на книгата „Архипелаг ГУЛАГ”, за това и политическите и лидери толкова болезнено го изживяват.За значителна част от гражданите на социалистическите. страни става ясно, че има проблем и то не къде да е, а в СССР – моделът на системата, представян от официалните власти като образец на свободно устроена държава. Химна на СССР съдържа текст „... Аз не знам друга страна, в която така свободно диша човек…” В обществото започва да се говори за проблема, да се обсъждат алтернативи, макар и тайно.И тъй като тази политическа система е изградена върху неистината възниква необходимост да изясним връзката между истината и свободата.Истината за свободата прави възможна всяка друга истина, касаеща битието на човека. Следователно в свободата, като истина на човешкото битие се крие разгадаването на всички други истини, без които човекът едва ли може да живее.Онтологичното и автентичното съществуване на човека, е не друго, а битие на свободата. Това означава, че „извън” свободата ние съществуваме неавтентично, а за неавтентично съществуващи хора, свобода наистина не съществува. Те не подозират за нея, не я познават и затова не я... признават.Това е един от основните моменти в идеологията на тоталитарната социалистическа система е именно хората да не познаят свободата или да не я разпознаят.Това е и причина истината да се крие с всички възможни средства. Факт, който прави възможно моделирането на човешкото мислене в посока удобна на власт имащите. И съществувайки в своята неавтентичност хората смятат, че не съществува друга свобода, в това свое убеждение те са напълно искрени, а другояче не могат да мислят.Издигнатата хипотеза дава отговор на въпроса, защо част от гражданите на България, особено живеещите в по-малките населени места, не разбраха промяната, отнасят се с носталгия към миналото, и бидейки активни гласоподаватели, дават възможност на политическата сцена да се появяват, крайни - фашизоидни политически субекти.Доктрината „Синатра” е термин, с който се нарича новият външнополитически курс, обявен от СССР през есента на 1989г. и характеризира отказа на съветския съюз да запази на всяка цена влиянието си над страните от социалистическия блок.На 25.10.1989г. представителят на съветското външно министерство Генадий Герасимов – гост на популярното американско телевизионно предаване „Добро утро, Америка!” обявява пред света намерението на Съветския съюз за невмешателство във вътрешните работи на други страни в това число и на държавите от Варшавския договор. Това е краят на Варшавския договор и началото на разпада на социалистическата общност.В коментара си Герасимов нарича новата доктрина „Синатра” визирайки знаменитата песен на Франк Синатра „Направих го по моя начин” – „и така другите страни от днес ще живеят по свой начин”, завършва Герасимов.  

←