|
Теза:Въстанието
на селяните
и
работниците
през месец
септември
на 1923г. е
трагично
събитие в
историята
на
България.Провалът
на въстанието
и кървавата
разправа с
участниците
в него
намират в
поемата
„Септември”
своята
творческа
реализация
в трагични
експресии, но
в
общочовешкия
философски-нравствен
план поетът
не остава
при тях, защото
са му чужди
отчаянието
и
песимизмът.Гео
Милев изразява
своето
дълбоко
убеждение, че
борбата на
угнетените
е
благословена
от небесата, защото
Бог не може
да допусне
да бъде
унищожена
вярата в
справедливостта,
че жаждата
за свобода
води до
сбъдването
на
надеждата за
достоен
живот.
Интерпретация:
1.
Богатата
ерудираност
на Гео Милев, проявила
се в цялата
творба,създава
облика на 12
глава, в
която са
потърсени
асоциации с
дълбоките културно-исторически
пластове на
древна Елада,
за да се
определи мястото
и
значението
на
въстанието
в световен
мащаб и така
да се
постигне
убедителност
при
внушаване
на
хуманистичните
идеи.
-
изразява
се
хуманистична
тревога от
безкрайния
кръговрат
на греха и
възмездието
и мисълта
търси
виновните
за
пролятата
кръв.Пред
съда на
човечеството
са
изправени
Зевс,Юпитер,Ахурамазда,Индра,Тот,Ра,Йехова,Саваот
-
според
автора
вечната
човешка
вяра в силата
на
справедливостта
е излъгана
2. Поетът
с активна
гражданска
позиция
стига до
идеята за
обърнатия
апокалипсис
-
внушава
мисълта за
духовното
израстване на
народа
в
героично-трагичното
събитие.Замяната
на
недоверието
в
собствените
сили с вяра в
себе си е
върховен
резултат от
бунта.
-
от
фрагментите
авторът
изгражда
своя
художествена
реалност, в
която вижда
величието
на народа в
неговата
борба за
свобода и
справедливост,
независимо, че
тя е
обречена на
несбъдване
-
зарядът
на протеста
е изречен
като въпрос, чий-
то
отговор не
търпи
отлагане:”Кой/
излъга
нашата вяра!”Трикратният
призив „ДОЛУ
БОГ”, чиято
значимост е
откроена
чрез
изписването
му с главни
букви, не е
израз на
еретизъм, а
възмущение
от
нехайството
към
народните
страдания, протест
от липсата
на
съпричастност
и внимание
към
народното
упование в
бъдещето.
-
трансформация
на
хуманистичния
гняв в не-
съкрушима
вяра в
народните
сили и
поставяне
на
философско-митологична
основа вечния
човешки
проблем за
свободата и
щастието
-
институциите
имат
физическата
сила да
накажат
народния
устрем към
правдата, но
не
и да
възстановят
сляпото
подчинение
- начупването
на
стиховете
отговаря на
поетова-
та
интенция да
се сближат и
изравнят
небесно-
то със
земното, да
се установи
хармония
между
небето и
земята, за да
бъде
унищожено
злото,
водещо
човечеството
до кървави
конфронта -
ции
-
в
духа на
художествената
логика на
разруши-
телния
обърнат
апокалипсис
се
противопоставя
тържествено-радостното
снемане на прекрасното
„долу” върху
изтерзаната
земя.Така се
подготвят и
обосновават
четирите грандиозни
времеви и
пространствени
обобщения, като
най-значимо
е изведено
глобалното
обощение
„Земята ще
бъде рай”
Извод:
Оптимизмът
в поемата
„Септември” е
в пълно единство
с красивите
и велики
мечти на световноизвестни
романтици и
утописти.В
съзнанието
на нейния
автор
светлото
утре няма да
падне върху
земята като
манна
небесна, а ще
бъде
постигнато
със
задружните
човешки
усилия.Негов
задължителен
елемент са победата
над
тиранията и
разкъсването
на веригите
на
догматиката
в
различните
й проявления.
Текст: „Септември” /
ХІІ-та глава /
|